Росен Маринов моят личен блог

Котешка история

Ето ме отново – Росен Маринов. Искам да ви разкажа една история за котарак на име Джинджо. Имам дребен бизнес, свързн с услугите, офисът ми се намира на висок първи етаж  в стара къща – мрачен и усоен. Та по тая причина, когато нямам работа, често пребивавам долу, на улицата – хем се припичам на слънце, хем си говоря с колегите магазинери. И така един ден, както си вървя към офиса, срещу мене хубава едра котка. И нали съм си коткар, заприказвах я. Толкова й трябваше. Лепна се за мен и така… Оказа се, че си има стопани в съседния двор и име си има – Бирма. Което обаче не й пречеше по цял ден да се опъва на столовете в моя офис и да похапва обилно гранули. И така – другарувахме си с Бирмата, но явно и с други е другарувала, защото почна да наедрява. Стана ясно, че скоро ще ражда. Роди в гаража на съседния двор – три рижи котенца и едно сивичко. Срещам я аз два-три дни след раждането, тя ми говори нещо разтревожено, интонация даже докарва. Викам си, сигурно ми се хвали за котенцата.

Качих се в офиса, влязоха едни клиенти и тъкмо разговарям с тях се чува луп, вратата се отваря, притичва Бирма с коте в уста, пъхва го в един шкаф и се връща за следващото – и така четири пъти. Прибрах ги в едно кашонче и ги върнах долу на стопанката им. Израснаха в двора весели, игриви – трите котета ги взеха, остана едното оранжево, мъжкарче. Дявол и половина, хитър и оправен като Бирма. Започна и той да ме посещава и то стана ясно, че няма спасение, като не го пусна – лежи на постелката пред офиса с часове. Та почнахме да се гледаме с Джинджо – така го кръстих, нали е оранжев. Голяма любов – като повечето мъжки котараци много лигав и гальовен. Стана обаче мъж Джинджо и тръгна по котки. При първото му разгонване го нямаше няколко дни, върна се бит-пребит, с почти дупка в гърлото и два счупени зъба. После явно се научи на се бие със старите котараци или се научи да бяга, но се връщаше от любовните си похождения с малки поражения. И понеже беше волна душа и много скиташе, му направих метално медальонче с моето име – Росен Маринов, и телефония ми номер, ако случайно се изгуби, да могат да ми го върнат.

И както ви казах в предното материалче, понякога човек със своите мисли и страхове предизвиква събитията. На 3 март Джинджо изчезна и оттогава не се е появявал. Обикалях квартала, разпитвах – ни вест, ни кост. Много време мина и повечето хора ми казват, че вероятността да се върне е почти нулева. Аз обаче нали съм си оптимист, всеки ден чакам да чуя лигавото му мяукане пред вратата на офиса.

С надежда: Росен Маринов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll To Top