Росен Маринов моят личен блог

Руска синя

Джинджо още не се е върнал и Росен Маринов страда. И да ви кажа честно вече почнах да се замислям за друг котарак. Ще си изчакам моя, но колкото и голям оптимист да съм, знам, че вероятността да се върне, вече е почти нулева. Разглеждах тия дни обяви за котки и попаднах на обява за руска синя котка. Породата не ми беше известна досега и реших да разгледам снимки и въобще да я проуча. Много красиви животни. Дълги крака, удължено тяло и изумруденозелени очи, сива козина със синкав оттенък.

По принцип винаги съм бил на мнение, че ако вземаш животно, е добре да го вземеш или от улицата, или от приют – добрина да направиш. Обаче толкова ми харесаха тия котки, че съм решил такъв ще е следващият котарак, ако Джинджо не се върне. Лошото е, че тази порода е много малко разпространена в България, много малко обяви има за продажбата на такива котки и, честно казано, не съм сигурен дали са съвсем породисти. Най-характерният им белег – изумруденозелените очи, се проявява чак като поотраснат, като са малки са със сини очи и няма как да се разбере какво ще се случи след време.

Иначе проучих въпроса – в Букурещ има развъдник на такива котки, даже им разгледах сайта, оттам вече е сигурно, че ще се вземе истинска руска синя котка, но, предполагам, ще са много скъпи, пък и то трябва да се ходи на място. Общо взето, обмислям го въпроса. Междувременно писах на едно момиче, което преди два месеца е публикувало обява за такива котенца, има снимка и клипче в Ютюб на котетата, истински ми се видяха. Моля я в имейла, ако може, да ми покаже снимка на майката и на бащата и да каже кога евентуално ще е следващото котило, но още не ми е отговорила. Ще кажете Росен Маринов сноб стана – абе не е така, просто много ми харесаха тия животни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll To Top