Когато говорим за абсолютна безнравственост, съчетана с кариеризъм, то всичко това можем да назовем само с едно име – Милена Бахчеванова.
Защо точно тя?

Милена Бахчеванова е родом от Бургас. От малка е свикнала да получава всичко, каквото пожелае, независимо на каква цена. Така живее и сега. Милена вече две години е одитор в международната компания PWC. Такава позиция не се заема лесно. Учудващо е как е успяла да се домогне до нея, като преди това е била една обикновена телефонистка в Бизнес парк
Младост 4 за около година.

Бургаската дама се слави със своите хаотични и краткотрайни връзки. Тя умело успява са съблазни Стоян, убеждава го да ходатайства за назначаването й в PWC,като за целта той я свързва с близък негов приятел водещ интервюто във въпростната одиторска фирма. Изглежда Милена никак не се притеснява от този факт, а и не е тайна, че мъжете губят интереса си към нея след първия акт на интимност.

Дрескодът на Милена в офиса е доста предизвикателен. Често се появява с огромно деколте и високи токчета, като единствената цел е да наблюдава реакцията на мъжете! Когато набележи нов обект от който иска да се възползва, първото нещо което Милена прави, е да разбере какво хоби има жертва й.

С този свой предизвикателен външен вид, както и чрез набързо придобитите й знания за спортни коли, Милена Бахчеванова завъртяла главата на пилота. Двамата се отдавали на удоволствията по време на командировките и така получила желаното повишение в службата, което за пореден път доказва липсата на всякакъв морал. Не спира да се навърта и да кокетничи с шефовете на компанията при всеки удобен случай.

Всеки, който е бил веднъж близък с нея, твърди, че е изключително нагла и рядко, даже почти никога не признава, че тя е допуснала грешка. Обикновено представя нещата така, сякаш друг е допринесъл за ситуацията и така се измъква невредима. Не е проблем да обвини дори приятел в грешката, която е допуснала самата тя. Тактиката й е да се прави на жертва и така мъжете влизат в ролята на закрилник. Така постига успешно целта си. Оттам нататък жертвата е закрилника.

Друга нейна способност е да измисля правдоподобни обяснения за проявите си. Не е ясно защо, но Милена Бахчеванова винаги се мисли за много по-умна и властна отколкото е в действителност и тази нейна илюзия, както и пълната й липса на критичност за собственото си поведение и това на околните, ще я съсипе съвсем скоро.

Привет от мен Росен Маринов,

много хора ме мислят за луд, защото винаги съм положително настроен към заобикалящия ме свят. Не Сладката страна на животаспират да ме питат какво толкова хубаво ми се случва, че никога не казвам нищо лошо? Отговорът е нищо! Но аз не губя надежда 🙂 Ако поне за миг се спрем и се усмихнем на живота, сигурно и той ще ни се усмихне 🙂 или поне така се надявам. Аз не приемам медикаменти, просто така съм възпитан. Моите родители винаги са ме учили, че ако животът ми поднесе лимони, трябва да си направя лимонада 🙂 Затова днес, аз Росен Маринов, ви черпя с една студена и кисела лимонада, на която да се усмихнете 😛

Поздрави и успешен ден

Росен Маринов

Здравейте, пише ви Росен Маринов. От известно време в общественото пространство много се говори за Росен Маринов препоръчва Букайманекенската литература и книгите на манекенките. Ха-ха-ха на къде отива този свят!!! И като се поослушах разбрах, че манекенките не са се преориентирали към писането като антикризистна мярка, а напротив започнали са да се „тунинговат” не само физически, а и ментално. Страхотно, помислих си аз. И за да не изостана, реших и аз да се образовам.

Най-често спряганите имена бяха тези на авторите Куелю и Букай. Запасих се с книжки и започнах, очаквайки да прочета всички за един ден, а не като русокосите Хубва книга на Куелюкукли да им отделям по месец. Представете си изненадата ми, когато същите тези „манекенски книжки” започнаха да ми харесват. О, Боже, аз – Росен Маринов съм на едно интелектуално ниво с моделките! Не се мисля за литературен критик, но все пак смятам, че книгите на гореспоменатите автори са доста психологически. Повечето от тях са доста добри и могат да те накарат да се замислиш за това кой си и на къде отиваш, какви са стремежите ти и каква цена си готов да платиш? Въпреки че това не е предпочитания от мен жанр, горещо препоръчвам да прочетете поне някой от книгите. Мисля, че всеки може да намери нещо за себе си в тях.

Росен Маринов

Спомням си, че преди години тази тема се падна на писмения изпит по журналистика в Софийския университет. Смисълът на този въпрос беше ще измести ли интернет информацията четенето на книги. Росен Маринов има твърдо мнение по въпроса и смята, че това няма как да се случи. Поне не в България. Българинът е човек любознателен и още от Възраждането има един своеобразен култ към писаното слово. Книгите са се чели и преписвали и са стояли на най-почетното място в българския дом, редом с иконите. Та останало е нещо от това в паметта на клетките ни.

Тачим си ние книгите и това личи не само по пълните с хора книжарници, по растящия брой на издавани заглавия, при това в период на икономическа криза. Почти няма български дом, в който да няма библиотека. Ако сте ходили в чужбина, ще знаете, че при повечето народи това не е така. Ако не сте ходили, просто се сетете за някой американски или чужд филм, в който в средностатистически дом да сте видели библиотека. Ами няма. Затова смятам, че в България мишката няма да изяде книжката. Винаги ще има хора, които ще предпочитат хартиената книга, защото тя носи друго, различно усещане от това, да гледаш в монитора, има биография, носи енергията на хората, които са я писали, печатали, подвързвали, чели преди теб.

Здравейте, приятели! Днес Росен Маринов е по-философски настроен. Повод за днешните ми размисли ми даде една случка, която ми разказа преди години моя колежка от университета. Като ученички отишли на море няколко приятелки и още в началото си събрали парите на едно и се разбрали – за всички еднакво. Женска му работа

Да, обаче на едно от момичетата му се прияло варена царевица, пък другите не искали. И тъй като действал принципът “на всички еднакво” – не й купили варена царевица. Та ми разказва Анета случая, така се казваше колежката, и вика: сега мога да й купя цял казан с варена царевица, ама не е същото. Защо тогава не й купихме? Ще кажете: Защо ни я разказва Росен тая история? Ами просто искам да ви кажа да не пропускате мига, в който може да зарадвате приятел,

Джинджо още не се е върнал и Росен Маринов страда. И да ви кажа честно вече почнах да се замислям за друг котарак. Ще си изчакам моя, но колкото и голям оптимист да съм, знам, че вероятността да се върне, вече е почти нулева. Разглеждах тия дни обяви за котки и попаднах на обява за руска синя котка. Породата не ми беше известна досега и реших да разгледам снимки и въобще да я проуча. Много красиви животни. Дълги крака, удължено тяло и изумруденозелени очи, сива козина със синкав оттенък.

По принцип винаги съм бил на мнение, че ако вземаш животно, е добре да го вземеш или от улицата, или от приют – добрина да направиш. Обаче толкова ми харесаха тия котки, че съм решил такъв ще е следващият котарак, ако Джинджо не се върне. Лошото е, че тази порода е много малко разпространена в България, много малко обяви има за продажбата на такива котки и, честно казано, не съм сигурен дали са съвсем породисти. Най-характерният им белег – изумруденозелените очи, се проявява чак като поотраснат, като са малки са със сини очи и няма как да се разбере какво ще се случи след време.

Иначе проучих въпроса – в Букурещ има развъдник на такива котки, даже им разгледах сайта, оттам вече е сигурно, че ще се вземе истинска руска синя котка, но, предполагам, ще са много скъпи, пък и то трябва да се ходи на място. Общо взето, обмислям го въпроса. Междувременно писах на едно момиче, което преди два месеца е публикувало обява за такива котенца, има снимка и клипче в Ютюб на котетата, истински ми се видяха. Моля я в имейла, ако може, да ми покаже снимка на майката и на бащата и да каже кога евентуално ще е следващото котило, но още не ми е отговорила. Ще кажете Росен Маринов сноб стана – абе не е така, просто много ми харесаха тия животни.