Привет, приятели! Оптимистично гледам на живота, знаете го. Та ме впечатли нещо, за което отдавна искам да ви разкажа, но все не идва ред. Пак за котарак става въпрос и в тая връзка сигурно се питате какво стана с котарака на Росен Маринов. Ами няма го Джинджо, още не се е върнал и почвам да гледам философски на нещата – много време мина и вероятността да се върне не е много голяма. Но си мисля, че не му се е случило нищо лошо, просто някой го е харесал и е решил да го прибере. Ако е така, надявам се да го гледа добре. За един друг котарак става въпрос обаче днес. Живея в блок в центъра, като едната тераса гледа към булевард, а пък другата – към тиха уличка. Е там в тихата уличка – точно срещу нашата тераса има една стара кооперация и горе в таванските помещения живее семейство. Та те имат един котарак – Джако, май е кръстен на Майкъл Джексън, щото е черен. Джако е интересен котарак – от едно прозорче се измъкваше и по цял ден гонеше врабците по покрива, някой път толкова на ръба, че съм изтръпвал от страх да не падне. Стопаните му имат и куче – и когато тръгнат с кучето на разходка – Джако след тях. Поизчезна обаче Джако от хоризонта и се притесних аз какво става с него. Един ден след около три-четири седмици гледам стопанката му го води, овързан целия с едни каиши от плат, повдига му задните крачета и той едва-едва ходи, да не кажа, че се влачи. Помислих си, че сигурно е паднал от покрива. Отидох при жената, викам й: “Казвам се Росен Маринов, съсед съм ви отсреща”. Обясни тя, че някой е стрелял по него, ветеринарите намерили сачма в гръбначния стълб, та му били инжекции нивалин, сега му правела раздвижване и имало малко подобрение. Но дали ще проходи, не се знае. Песимистът ще каже: “Гледай какви лоши хора има!”, визирайки този с пушката и сачмите. Аз, оптимистът Росен Маринов, пък казвам: “Гледай какви добри хора има!”, имайки предвид стопанката на Джако.